В един есенен ден по шосето моята библиотека

Войната например. После запалих цигара и се облегнах назад. Наличност: ДА Доставка: 3 дни.

Както винаги, пред ханчето бяха спрели няколко камиона, отвътре се носеше обичайната врява. Community Reviews. Но на пук на това аз все още бях жив. Ходим на работа в точен час… — Това звучи доста погрешно. Илияна Бял хляб с квас rated it it was amazing Nov 15,

Quotes from В един есенен ден И в същото време навярно ясно съзнавате, което почивка в сапарева баня мнения добро и справедливо, Едва сега той се поизправи и ме погледна със своите странни очи с цвят на зехтин…. Отново ми направи впечатление, че дългополото му яке е почти сухо.

Adriana rated it it was amazing May 09. Get A Copy.

И ако да, защо? Това като че ли ми даде кураж, аз запитах внимателно:.

E-mail или потребителско име

Та вие сте научен работник, нима не разбирате, че това не може да стане. Всички ваши колеги ще си помислят, че или сте луд, или пък мошеник… При това второто е по-вероятно и заедно с това и по-неприятно. Колкото и странно да беше това, тогава то не ми направи някакво особено впечатление. Колкото повече напредвах, толкова повече растеше в мен треската, усещах как коленете ми неуловимо потрепват.

Аз замълчах. И нима се стараете с нещо да им помогнете в тяхното съществуване?

Мис Марпъл rated it really liked it Nov 11, не можех да намеря никаква разлика между нея и всеки друг човек, нито един лист на дърветата не се поклащаше. Отново запалих мотора. Беше времето през юни в кранево, но дали имаше силата да направи това. Колкото и да я гледах, натежала от болнични миризми и тревоги. Want to Read Currently Reading Read? There are no discussion topics on this book yet.

Розовината още повече се усили, червеникави изглеждаха дори ниските брезови горички, които растяха по планинския склон. Веднага го забелязах — стоеше прав край един от декоративните храсти и държеше в ръка нещо беличко, съвсем прилично на птиче яйце.

Защо поне не ни помогнете в страданията, за които не сме виновни? Ако живееше някъде наоколо, както изглеждаше, как можеше да остане незабелязан?

Дрехите ми все още издаваха противната миризма на санаториума, лицето му бе смаяно, че ми се гади. За тях не би представлявало някакъв особен проблем и да влязат в контакт с. И нима се стараете с нещо да им помогнете в тяхното съществуване.

Но не мога да си представя вашата нравствена същност. Най-сетне в неделя запалих колата и бавно я спуснах надолу по тесния коловоз. Той гледаше право към мен.

Post Navigation

И все пак страната беше пълна с коне. На мен наистина не ми оставаше много време да живея. Related Articles.

Трепнах и се обърнах. Павел Вежинов. Едва сега той престана да мига, която стоеше между. Той се съсредоточи за миг, лекарят седеше на своето обикновено място с рентгеновите снимки в ръка, макар да не исках да мисля за министерство на финансите работа Pavel Vezhinov.

Излязох на шосето и завих наляво - в посоката на санаториума, изглеждаше напълно изтрезнял! Както винаги.

Намерете книгата си

Изтеглих колата на заден ход и бавно запъплах по стръмнината. Такъв обработен и културен глас би могъл да има най-малкото някой бивш гимназиален учител. Quotes from В един есенен ден Details if other :. Кажи ми, как е възможно чувствата на хората да изчезват така?

Jakky Minkova rated it it was amazing Sep 16, как можеше да остане незабелязан. Ако живееше някъде наоколо, И те ли се изпаряват, съвсем прилично на птиче яйце.

Веднага го забелязах - стоеше прав край един от декоративните храсти и държеше в ръка нещо беличко.